Кълбовидна акация

Какво представлява Кълбовидната акация?

Кълбовидната акация е култивиран сорт (Robinia pseudoacacia 'Umbraculifera') от семейство Бобови (Fabaceae), създаден около 1813 година в Австрия или Франция.

• Характеристики на короната: Отличителна сферична корона, достигаща височина 4-6 метра (до 10 метра без резитба) и ширина 3-7 метра.
• Листна маса: Листата са сложни, съставени от 7-9 малки овални светлозелени листчета, които през есента придобиват жълта окраска.
• Цъфтеж: За разлика от обикновената бяла акация, този култивар не цъфти, което го прави идеален за градско озеленяване.
• Произход и поддръжка: Производна форма от северноамериканската бяла акация (Robinia pseudoacacia). Изисква средно ниво на поддръжка с акцент върху редовното подрязване за поддържане на формата.

Какви са свойствата на Кълбовидната акация?

Кълбовидната акация притежава набор от специфични свойства, които я правят ценен декоративен вид:

• Форма: Короната естествено оформя идеална сфера без нужда от сложна резитба.
• Екологични ползи: Кореновата система обогатява почвата с азот чрез симбиоза с азотфиксиращи бактерии. Листата имат медоносни свойства и привличат полезни насекоми.
• Дървесина и кора: Дървесината е с висока плътност и устойчивост на гниене, а кората съдържа танини и има противовъзпалителни свойства.
• Градска среда: При подрязване образува гъста, компактна зелена маса, която ефективно филтрира прах и замърсители. Идеална е за зелени бариери.

Къде да засадим Кълбовидната акация?

• Локация: Слънчеви градски локации с добра защита от силни ветрове.
• Приложение: Идеална за малки градски градини, площади и вътрешни дворове (поради компактния размер 3-7 метра).
• Разположение: Развива се отлично като солитер в центъра на поддържана леха или в павирани зони. Особено подходящо е за алейни засаждания и смесени композиции като архитектурен акцент.

Какви са светлинните нужди на Кълбовидната акация?

• Изисквания: Минимум 6 часа директна слънчева светлина дневно. Най-благоприятна е експозицията между 10 и 14 часа.
• Влияние на светлината: Директното греене стимулира по-бърз растеж и по-плътна корона.
• Сянка: Толерира частична сянка, но това води до по-слабо развитие на листната маса и по-рехава корона.

Каква почва предпочита Кълбовидната акация?

• Тип почва: Вирее в широк диапазон – глинести, песъчливи, варовити и хумусни.
• pH: Между 4.6 и 8.2.
• Условия: Изисква добре дренирани почви (рохкави, богати на органика). Има отлична толерантност към бедни и сухи условия.
• Важно: Да се избягват преовлажнени и уплътнени почви.

През какво разстояние се засажда Кълбовидната акация?

Как се засажда Кълбовидната акация?

1. Подготовка: Изкопайте дупка с двойно по-голям диаметър от кореновата система и равна дълбочина. Разрохкайте почвата на дъното.
2. Позициониране: Присадката трябва да остане над земята.
3. Запълване: Запълнете с местна почва и уплътнете внимателно, за да премахнете въздушните джобове.
4. Поливане и грижа: Полейте обилно и мулчирайте с 5-10 см слой органичен материал (без да докосва стъблото).
5. Укрепване: Задължително е укрепването с подпора за първите 2-3 години за прав растеж.

Кога е най-добре да засадим Кълбовидната акация?

• Период на покой: От средата на ноември до края на април.
• Оптимално: Ранна пролет (преди разлистване).
• Алтернатива: Късно лято или ранна есен.
• Съвет: Засаждайте в хладни, облачни дни, за да намалите стреса.

Как да поливаме и торим?

Поливане:

• Първи сезон: Дълбочинно и редовно (почвата трябва да изсъхва между поливанията).
• След установяване: Веднъж седмично (два пъти при горещини). През есента/зимата се намалява.
• Метод: Препоръчва се капково напояване.

Торене:

• Ранна пролет: Балансиран бавноразтворим тор (NPK 10-10-10).
• Май - Юни: Гранулиран тор през две седмици.
• Юни - Юли: Редуване с карбамид.
• Край на Юли - Август: Намаляване до двуседмични апликации с NPK 10-10-10.
• Забележка: Избягвайте късно есенно торене.

Кога и как се подрязва Кълбовидната акация?

• Време: От края на лятото до началото на есента (за предотвратяване на сокотечение).

• Техника:

• Разклоненията се режат под 45-градусов ъгъл, точно над пъпка.

• Премахват се мъртви, повредени или кръстосани клони.

• Издънките се отстраняват през есента.

• Внимание: Избягвайте тежка резитба поради бавното зарастване и риск от гниене.

Болести и Вредители

Най-чести болести

• Армилария (Armillaria spp.): Гъбично загниване на корените.
• Вертицилийно увяхване: Съхнене на клоните.
• Раково заболяване: Хлътнали участъци по стъблото/клоните.
• Брашнеста мана: Бял налеп по листата.
• Вирус Chlorogenus robiniae: Предизвиква „вещерски метли“.

Справяне с вредителите

• Акациев листоминьор: Третиране със сапунени разтвори или нийм.
• Акациев пробивач: Резитба на нападнатите клони.
• Полифаген короед: Премахване на заразените дървета.
• Гъсеници: Ръчно събиране или Bacillus thuringiensis.
• Щитоносни въшки: Резитба и минерални масла.

Допълнителна информация

• Размножаване: Предимно чрез присаждане върху подложка (1.8-2.5 м). Семената не се препоръчват. Коренови резници са възможни през зимата.
• Растеж: Умерен темп (30-45 см/год). Достига пълни размери за 10-20 години.
• Комбинации: Успешно се съчетава с почвопокривни рози, чимшир, лавандула, салвия или контрастни растения като физокарпус 'Diabolo'.
• Студоустойчивост: Издържа до -34°C. Младите дървета и новият пролетен прираст имат нужда от защита.
• Капризност: Не е капризна. Адаптивна към градски условия, суша и различни почви. Чувствителна единствено към преовлажняване и тежка резитба.