24 Почвопокривни растения подход

Почвопокривните растения са изключително **ценен елемент в съвременното озеленяване**, предлагащи практични решения за различни ландшафтни предизвикателства. В тази статия ще разгледаме 24 вида почвопокривни растения, които са особено подходящи за българските климатични условия. Ще научите за техните специфични характеристики, изисквания за отглеждане и най-добрите начини за включването им във вашата градина. Независимо дали търсите решение за проблемни зони, алтернатива на тревата или просто искате да добавите естетическа стойност към вашето пространство, тези растения предлагат множество възможности за творческо озеленяване.

Ниски цветни почвопокривни растения

1. Пълзяща мащерка (Thymus serpyllum)

Пълзящата мащерка е ароматно многогодишно растение с дребни лилави цветове. Латинското ѝ наименование Thymus serpyllum произлиза от гръцката дума "thymos", означаваща силен аромат. Това растение образува плътни килими с височина 5-10 см, които привличат пчели и други опрашители. Успешно вирее на слънчеви места с добре дренирана почва. Изключително устойчиво на суша и може да се използва между плочки в градински пътеки.

2. Пълзящ флокс (Phlox subulata)

Пълзящият флокс създава зрелищни цветни килими през пролетта. Известен с латинското си име Phlox subulata, този вид формира гъсти възглавници с височина 10-15 см, покрити с множество цветове в розово, лилаво, бяло или червено. Предпочита слънчеви позиции с добър дренаж. Особено ефектен за склонове, алпинеуми или като бордюр на цветни лехи.

3. Винка минор (Vinca minor)

Винка минор, или малката винка, е вечнозелено почвопокривно растение с тъмнозелени листа и сини цветове. Латинското ѝ наименование Vinca minor идва от латинската дума "vincire", означаваща "обвивам". Расте успешно в полусянка и сянка с височина 15-20 см. Изключително издръжлива на различни почвени условия, включително сухи и бедни почви. Идеална за озеленяване под дървета или в сенчести ъгли на градината.

4. Пълзящо Срещниче (Ajuga reptans)

Пълзящото Срещниче, с латинско име Ajuga reptans, е издръжливо растение с декоративни листа и сини цветни класове. Формира гъсти килими с височина 10-15 см. Предлага се в разновидности с различно оцветяване на листата - от зелено до бронзово и пурпурно. Успешно расте както на слънце, така и в сянка, като предпочита влажни почви. Отлична за контрол на ерозията и борба с плевелите.

Сукулентни почвопокривни варианти

5. Седум (Sedum)

Седумите, или тлъстиги, са група сукулентни растения от род Sedum, които са изключително устойчиви на суша. Ниските разновидности като Sedum acre формират плътни килими с височина 5-8 см. Отличават се с месести листа и звездовидни цветове в жълто, розово или бяло. Изискват слънчеви позиции и добър дренаж. Перфектни за каменисти градини, зелени покриви или между плочи в настилки.

6. Ангелина седум (Sedum rupestre 'Angelina')

Сортът Ангелина е ярко оцветен седум с игловидни златисто-жълти листа. Латинското му наименование Sedum rupestre 'Angelina' указва скалистите местообитания, които предпочита. Расте до 10-15 см височина и се разпространява бързо. През лятото листата придобиват оранжеви оттенъци, а през зимата - медни. Изисква слънчево изложение и лека, песъчлива почва. Изключително ефектен в комбинация с растения с тъмнолилави листа.

7. Делосперма (Delosperma)

Делоспермата е нискорастящ сукулент с впечатляващи цветове, наподобяващи маргаритки. Латинското наименование Delosperma произлиза от гръцки и означава "видимо семе". Образува плътни килими с височина 5-10 см. Цъфти обилно от късна пролет до есен с цветове в розово, лилаво, оранжево или жълто. Изисква пълно слънчево изложение и отлично дрениран субстрат. Подходяща за сухи и каменисти участъци в градината.

Листнодекоративни почвопокривни растения

8. Японска пахисандра (Pachysandra terminalis)

Японската пахисандра е вечнозелено почвопокривно растение с атрактивни лъскави листа. Латинското ѝ наименование Pachysandra terminalis идва от гръцките думи "pachys" (дебел) и "andros" (мъжки, отнасящо се до тичинките). Расте до 20-30 см височина и се разпространява чрез подземни коренища. Предпочита сенчести до полусенчести условия и богати, влажни почви. Идеална за създаване на зелени килими под дървета и храсти.

9. Кокичета и жълтурчета (Galanthus nivalis и Eranthis hyemalis)

Традиционно наричани Кокичета и Жълтурчета, тези ранноцъфтящи луковични растения от семейство Amaryllidaceae и Ranunculaceae са чудесни за сезонно покритие. Латинските им имена Galanthus nivalis (от гръцки "gala" - мляко и "anthos" - цвете) и Eranthis hyemalis показват техния зимен цъфтеж. Формират дребни групи с височина 10-15 см. Цъфтят още през февруари-март, преди разлистването на дърветата. Успешно растат в полусянка и влажни почви, богати на хумус.

10. Джудже тревно лили (Ophiopogon japonicus 'Nana')

Джуджето тревно лили, или офиопогон, е тревисто растение с тънки, извити листа. Латинското наименование Ophiopogon japonicus 'Nana' показва японския произход и дребния размер на този култивар. Образува гъсти туфи с височина само 5-10 см. Листата са тъмнозелени, понякога с вариегатни форми. Предпочита полусянка до сянка и влажни почви. Идеално за създаване на японски градини или като алтернатива на тревата в сенчести места.

Почвопокривни растения за сухи и слънчеви места

11. Пълзящ юнипер (Juniperus horizontalis)

Пълзящият юнипер е нискорастяща иглолистна храстовидна култура с пълзящи стъбла. Латинското наименование Juniperus horizontalis указва хоризонталния начин на растеж. Формира плътни килими с височина 15-30 см и диаметър до няколко метра. Листата са люсповидни или игловидни, със сиво-зелен, син или жълтеникав цвят според сорта. Изисква слънчево изложение и добре дренирани почви. Отличен за укрепване на склонове и контрол на ерозията.

12. Цератостигма (Ceratostigma plumbaginoides)

Цератостигмата е полухрастовидно почвопокривно растение с наситено сини цветове. Латинското ѝ наименование Ceratostigma plumbaginoides идва от гръцки "keras" (рог) и "stigma" (белег). Расте до 20-30 см височина и се разпространява чрез издънки. През есента листата придобиват медно-червен цвят. Предпочита слънчеви до полусенчести позиции и добре дренирани почви. Цъфти от средата на лятото до есента.

13. Карамфилчета (Dianthus)

Ниските видове карамфилчета, с латинско име Dianthus, са компактни почвопокривни растения с ароматни цветове. Името произлиза от гръцки "dios" (бог) и "anthos" (цвете) - "божествено цвете". Формират малки възглавници с височина 10-15 см. Цветовете са в разнообразни оттенъци на розово, червено и бяло, често с назъбени краища. Изискват слънчево изложение и добър дренаж. Идеални за алпинеуми, каменни градини или като бордюр.

Растения за алпинеуми и каменисти градини

14. Иберис (Iberis sempervirens)

Иберисът е вечнозелено почвопокривно растение със снежнобели цветове. Латинското наименование Iberis sempervirens показва иберийския произход и вечнозеления характер. Расте на малки възглавници с височина 15-30 см. През пролетта се покрива с бели цветове, формиращи плътен килим. Изисква слънчево изложение и добре дренирани почви. Подходящ за бордюри, алпинеуми или озеленяване на подпорни стени.

15. Епимедиум (Epimedium)

Епимедиум, известна с латинското си име Epimedium, е елегантно растение с деликатни цветове и декоративни листа. Образува рехави групи с височина 20-40 см. Новите листа често са обагрени в червеникави или бронзови тонове. Цветовете наподобяват малки орхидеи в бяло, жълто, розово или лилаво. Предпочита полусянка до сянка и богати на хумус почви. Идеална за засаждане под дървета или в храстови масиви.

16. Акаена (Аcaena)

Акаена, с латинско име Acaena, е нискорастящо почвопокривно растение с необичайни плодове. Името идва от гръцката дума "akaina", означаваща бодил. Формира плътни килими с височина 5-10 см. Листата са перести, често със сребрист или бронзов оттенък. През лятото образува сферични плодове с червени или кафяви бодли. Предпочита слънчеви позиции и добре дренирани почви. Подходяща за алпинеуми и между плочи.

Почвопокривни растения за сенчести участъци

17. Голяма винка (Vinca major)

Периванката, или голяма винка, е вечнозелено растение с лъскави листа и сини цветове. Латинското ѝ наименование Vinca major идва от латинската дума "vincire" (обвивам). Формира разпълзващи се стъбла с височина 20-30 см. Цъфти от ранна пролет до началото на лятото. Успешно расте в полусянка и сянка, като толерира различни почвени условия. Отлична за контрол на ерозията на склонове и за озеленяване под дървета.

18. Канадска анемона (Anemone canadensis)

Канадската анемона е издръжливо почвопокривно растение с бели цветове. Латинското ѝ наименование Anemone canadensis указва северноамериканския произход. Расте до 30-60 см височина и се разпространява чрез подземни коренища. Цъфти през късна пролет и ранно лято. Предпочита влажни, богати на хумус почви и полусенчести условия. Подходяща за влажни зони в градината, край водни басейни или в горски градини.

19. Агнешко ухо (Stachys byzantina 'Silver Carpet')

Сортът 'Silver Carpet' на агнешкото ухо е нискорастящ вариант на популярното декоративно растение. Латинското наименование Stachys byzantina идва от гръцката дума "stachys" (клас). Формира плътни килими с височина само 10-15 см. Листата са покрити с гъсти сребристо-бели власинки, придаващи мек, кадифен вид. Изисква слънчево изложение и добре дренирани почви. Идеално за сухи градини и като контраст към растения с тъмни листа.

Тревисти почвопокривни растения

20. Синя власатка (Festuca glauca)

Синята власатка е декоративна трева със синкаво-сребристи листа. Латинското наименование Festuca glauca показва характерния син оттенък. Образува компактни туфи с височина 15-30 см. Изисква слънчево изложение и добре дренирани почви. Устойчива на суша и може да се използва за контрастни групи в скални градини, като бордюр или за създаване на по-големи масиви.

21. Брунера (Brunnera macrophylla)

Брунерата е многогодишно тревисто растение с големи сърцевидни листа и дребни сини цветове. Латинското ѝ наименование Brunnera macrophylla означава "едролистна". Расте на туфи с височина 30-45 см. Предлага се в разновидности със сребристи или вариегатни листа. Предпочита сенчести до полусенчести условия и влажни, богати на хумус почви. Идеална за създаване на фон в сенчести цветни лехи или под дървета.

Почвопокривни храсти

22. Конеастър хоризонталис (Cotoneaster horizontalis)

Конеастър е нискорастящ листопаден храст с характерно рибена кост разклонение. Латинското наименование Cotoneaster horizontalis указва хоризонталния начин на растеж. Формира широки килими с височина 30-60 см. Листата са дребни, овални, през есента с червен оттенък. През лятото се покрива с дребни розови цветове, следвани от ярки червени плодове. Изисква слънчево до полусенчесто изложение и добре дренирани почви. Подходящ за укрепване на склонове и големи площи.

23. Ерика (Erica carnea)

Ерика, или планинският ерикоид храст, е вечнозелено растение с дребни игловидни листа. Латинското наименование Erica carnea идва от гръцката дума "ereiko" (чупя), поради крехките клонки. Формира ниски възглавници с височина 15-30 см. Цъфти през зимата и ранната пролет с дребни камбанковидни цветове в розово или бяло. Изисква кисели почви и слънчево до полусенчесто изложение. Идеален за създаване на по-големи композиции или в комбинация с други ацидофилни растения.

24. Лазаркиня (Asperula odorata)

Лазаркиня, или горският мъх, е нежно тревисто растение с приятен аромат. Латинското ѝ наименование Asperula odorata (по-ново Galium odoratum) идва от латинската дума "asper" (грапав). Формира рехави групи с височина 15-30 см. Листата са разположени в прешлени, а цветовете са дребни бели звездички. Предпочита сенчести места и влажни, богати на хумус почви. Подходяща за естествени горски градини или под храсти и дървета.

Полезни съвети за използване на почвопокривните растения

Комбиниране на различни видове помага за създаване на интересни текстури и по-дълъг период на декоративност. Растенията с различно време на цъфтеж осигуряват последователност на визуалния ефект през сезоните. Правилната подготовка на почвата е от решаващо значение за успешното установяване на почвопокривните растения. Отстраняването на плевелите преди засаждането ще намали конкуренцията и ще позволи на новите растения да се установят по-бързо. Мулчирането през първата година помага за запазване на влагата и контрол на плевелите, докато почвопокривните растения се разрастат и покрият плътно определената площ. Поддръжката на повечето почвопокривни растения е минимална, което ги прави идеални за съвременните нископоддържани градини. Периодичното премахване на изсъхнали части и контрол на агресивните видове е достатъчно за повечето от тях.