Албиция: Копринено дърво

Какво представлява албицията?

Албицията (Albizia julibrissin) е листопадно дърво от семейство Бобови (Fabaceae), известно още като копринено дърво. Произхожда от Югозападна и Източна Азия, разпространено от Иран до централен Китай. В Европа е въведено през средата на 18-ти век от италианския благородник Филипо дели Албици. Дървото достига височина 5-11 метра, обикновено 6-9 метра, с широка разперена корона с диаметър 4-6 метра. Характеризира се със средно зелени, двойно перести листа, дълги до 50 см, съставени от 10-35 двойки листчета. Цъфти от края на юни до септември с отличителни розови, пухкави цветове, наподобяващи помпони, които с възрастта стават тъмножълти.

Албицията е краткотрайно дърво, изискващо средно до високо ниво на поддръжка. Съществуват няколко култивирани сорта, сред които популярният 'Summer Chocolate' с тъмночервени листа. Видът се отличава с декоративни качества и е ценен елемент в градското озеленяване и градинарството.

Какви са свойствата на албицията?

Албицията притежава следните отличителни свойства:

• Сухоустойчивост и приспособимост към различни почвени условия
• Бърз растеж, достигащ 1-1.5 метра годишно през първите 5-7 години
• Атрактивно розово-бяло цъфтене през периода юни-септември
• Ефектна чадъровидна корона с ажурна текстура на листата
• Азотфиксиращи свойства, които обогатяват почвата
• Медоносни качества, привличащи пчели и други опрашители
• Устойчивост на градско замърсяване и неблагоприятни условия
• Декоративна кора с червеникаво-кафяв цвят
• Лечебни свойства на кората и цветовете, използвани в традиционната медицина
• Дървесина с висока плътност, подходяща за мебелно производство

Тези характеристики правят албицията предпочитано декоративно дърво за градско озеленяване и частни градини, съчетаващо естетически качества с практически ползи.

Къде да засадим албицията?

Албицията се засажда на слънчеви места, защитени от силни ветрове. Дървото изисква пространство от 6-12 метра във височина и 6-15 метра ширина за оптимално развитие. Локацията трябва да е отдалечена от сгради и тротоари поради разклонената коренова система. Южните изложения са идеални за растежа на албицията, особено в по-хладни региони. Дренажът на почвата в избраното място е критичен фактор за успешното отглеждане.

Какви са светлинните нужди на албицията?

Коприненото дърво се нуждае от 6-8 часа пряка слънчева светлина дневно за оптимален растеж. При отглеждане на закрито, растението трябва да е разположено на не повече от 30 см от южен прозорец. В райони с горещ климат, лека следобедна сянка предпазва листата от прегаряне. Недостатъчната светлина води до намалено цъфтене и издължени стъбла. При млади дървета е препоръчително постепенно адаптиране към пряка слънчева светлина.

Каква почва предпочита албицията?

Албицията вирее в добре дренирана, песъчлива или глинесто-песъчлива почва с pH между 6.0-7.5. Растението толерира pH от 5.0 до 8.0. Сухите и по-бедни почви са за предпочитане пред богатите и преовлажнени терени. Тежките глинести почви изискват подобряване с пясък или чакъл за оптимален дренаж. Добавянето на компост подобрява почвената структура и плодородието. Преовлажнените терени са неподходящи поради риск от кореново гниене.

През какво разстояние се засажда албицията?

Албицията се засажда на разстояние 6-9 метра между отделните дървета за оптимално развитие на короната. За дървопроизводство разстоянието е 5 x 5 метра, а за дърва за огрев - 3 x 3 метра. В градински условия минималното разстояние между дърветата е 4-6 метра. При засаждане като сенкодайно дърво за култури, интервалът трябва да е 6 x 6 до 12 x 12 метра. За контейнерно отглеждане се изисква съд с минимален диаметър 60 сантиметра.

Как се засажда албицията?

Албицията се засажда в дупка, която е 2-3 пъти по-широка и малко по-плитка от кореновата система. Почвата се обогатява с органична материя за подобряване на дренажа.

Растението се изважда внимателно от контейнера, като се разплитат увитите корени. Горната част на кореновата система трябва да е на нивото на околната почва. След засаждането се полива обилно и се мулчира с 5-8 см органичен материал, като се остава разстояние от стъблото.

Кога е най-добре да засадим албицията?

Албицията се засажда през ранна пролет или есен при умерени температури. В райони със студени зими се предпочита пролетно засаждане след последните слани, обикновено средата на май. Есенното засаждане трябва да се извърши поне 6 седмици преди първите очаквани слани. В средиземноморски климат засаждането е възможно от късна есен до ранна пролет. Летните месеци са неподходящи поради риск от трансплантационен шок.

Как да поливаме албицията?

Албицията се полива дълбоко и редовно през първия вегетационен сезон с 2.5 см вода седмично. След установяване растението е сухоустойчиво и изисква минимално допълнително поливане. Дълбокото, но по-рядко поливане стимулира развитието на дълбока коренова система. Препоръчва се използването на капково напояване за директно подаване на вода към корените. През късното лято поливането се намалява за подготовка за зимата.

Как да торим албицията?

Албицията се тори с балансиран бавноосвобождаващ се тор NPK 5-10-5 рано напролет преди началото на новия растеж. Прилага се 250 грама тор на сантиметър диаметър на стъблото, разпределен равномерно под короната. Късното лятно и есенно торене се избягва. При контейнерно отглеждане се тори месечно през вегетационния период с течен тор. При хлороза се прилага железен хелат за корекция на железния дефицит.

Кога и как се подрязва албицията?

Албицията се подрязва през късната зима или ранна пролет преди началото на новия растеж. Премахват се мъртвите, повредени или кръстосани клони за подобряване на структурата и въздушната циркулация. Короната се разрежда за по-добро проникване на светлината, като се ограничава резитбата до 25% от живата маса за сезон.

При младите дървета се оформя силен централен водач и добре разположени скелетни клони. Зрелите дървета изискват минимална резитба, фокусирана върху премахване на опасни клони.

Кои са най-честите болести при албицията?

Фузарийното увяхване е най-сериозната болест при албицията, причиняваща увяхване и загиване на клоните. Вертицилийното увяхване предизвиква подобни симптоми и води до смърт на дървото. Кореновото гниене, причинено от Phytophthora или Armillaria, е често срещано в преовлажнени почви. Листните петна се появяват при влажни условия. Раковите заболявания причиняват изсъхване на клоните. Брашнестата мана засяга листата през късното лято, но рядко е опасна.

Как да се справим с вредителите по албицията?

Паяжинообразуващите гъсеници се контролират чрез изрязване и унищожаване на засегнатите части. Акарите се появяват при горещо и сухо време - борбата е чрез силна водна струя. Щитоносните въшки се третират с хортикултурно масло през периода на покой. Стъбленият бормашина изисква изрязване на нападнатите участъци. Японският бръмбар се събира ръчно или с феромонови уловки. Нематодите се контролират чрез подобряване здравето на почвата.

Как се размножава албицията?

Коприненото дърво се размножава чрез семена, събрани през есента, които се скарифицират и накисват в гореща вода за 24 часа. Засяват се на дълбочина 0.6 см в дренажна почвена смес при температура 21-27°C. Полузрелите резници се вкореняват през лятото с помощта на вкореняващ хормон в смес от торф и перлит при топли и влажни условия. Възможно е въздушно вкореняване на по-големи клони. Присаждането е по-рядко използван метод за любители градинари.

Колко бързо расте албицията?

Албицията е бързорастящо дърво, което нараства с 1-1.5 метра годишно. Младите дървета достигат 5-8 метра височина за 5-7 години при оптимални условия. Растежът се забавя с възрастта, като пълният размер се достига за 20-30 години. В зряла възраст дърветата достигат височина 11 метра и диаметър на стъблото 50 см. Контейнерното отглеждане ограничава растежа поради ограниченото пространство за корените. Скоростта на растеж зависи от почвеното плодородие, наличието на вода и климатичните условия.

Как да комбинираме албицията с други растения?

Албицията се засажда като акцентно дърво в смесени бордюри или като солитер. Под короната ѝ се отглеждат сенкоустойчиви многогодишни растения като хости и папрати. Комбинира се успешно със средиземноморски видове за създаване на тематична градина. Служи като фон за цъфтящи храсти с различно време на цъфтеж. Съчетава се със сухоустойчиви декоративни треви. Контрастните текстури на листата създават визуален интерес в градината.

Студоустойчива ли е албицията?

Да, албицията е студоустойчива, понасяйки температури до -23°C. Младият прираст е чувствителен към пролетни слани. Установените дървета са по-устойчиви на студ от младите растения. В по-студени райони се засажда на защитени места от силни ветрове. Кореновата система се мулчира обилно през есента за защита от измръзване. Младите и контейнерни растения се увиват през зимата. Сортът 'Ernest Wilson' показва по-висока студоустойчивост от вида.

Капризна ли е албицията?

Не, албицията не е капризно растение при подходящи условия на отглеждане. Адаптира се към различни почвени типове и е сухоустойчива след установяване. Чувствителна е към преполиване и лошо дренирани почви. При сурови зими може да измръзне частично, но се възстановява напролет. Нестабилното почвено овлажняване води до стрес и повишена чувствителност към вредители и болести. Правилният избор на място и грижи през началния период намаляват проблемите при отглеждането.